КЕМЕРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ии, прил. Сводообразен, сводест. Щом са съмнеше на другия ден, разбира са, че аз трябаше да бягам от кемерлията хан. З. Стоянов, ЗБВ I, 335. Марко гради девет кадевлъци, / кални друми, каменни калдърме / и по друми, чешми .. / и у гора бели манастире, / по зли реки мости кемерлш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 69.