КЕНА̀РЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кенарен. Има ли някоя жена да тъче нещо по-хубаво тънки димии, кенарево платно, шарени възглавници все каки ще го донесе. Т. Влайков, Пр I, 128-129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)