КЕНА̀Ф м. Едногодишно влакнодайно и маслодайно растение от семейство слезови, разпространено в тропически и субтропически райони, чието влакно се използва за изработване на тъкани за чували и под., а семената — в кожарската и сапунената промишленост, за бои, лакове и др. Hibiscus Cannabinus.

— От гр. καννάβις ‘коноп’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)