КЕНДЍХАЛЪНА̀ неизм. прил. Остар. Глуповат, занесен, слабоумен, малко ненормален. Сеизинът се приближи при бея и му прошепна: „Недей го, беим, кендихалъна е... няма да научиш нищо от него, луд е [Мундито], аз го познавам, не видиш ли, че не разбира от нищо…“ Ц. Гинчев, ГК, 316. Заклатил се, залюлял се, върви си като човек, що го кажат — кендихалъна. Ил. Блъсков, СК, 11. Овчерче, кендихалъна, / мож ли Момяна излъга— / отвън село да я изведеш? Нар. пес., СбНУ ХXII—XXIII, 62. ● Обр. Тоя въпрос занимава от някое време насам нашата „кендихалъна“ журналистика. Хр. Ботев, Съч. 1929, 255.
— От тур. kendi ‘сам, себе си’ и hal ‘състояние’ (‘сам на хала си, своенравен, ненормален’).