КЕНЕВЍР м. Разг. 1. Обикн. ед. Зебло. Един ден Райчо посрещна група доброволци. — Ето, със сивите панталони от кеневир — си помисли той — навярно са били в сръбската войска· Д. Габе, МГ, 158. — Платното е специално. — Какво му е специално, бе момче, не виждам ли го отзад, че е кеневир! Че аз с топове съм го купувал, бе. Чудомир, Избр. пр, 10-11. Котката се опита да се вкопчи в него, ноктите ѝ задраха ръката му през грубия кеневир. П. Вежинов, ДБ, 120. Други [работници] поемаха напълнените сандъци, пресоваха с ръчна преса наредения в тях тютюн и чевръсто обшиваха с кеневир готовата бала. X. Русев, ПС, 99.
2. Чувал, калъф и под. от такова платно. А дюшеците — такива дюшеци и юргани момчето за пръв път виждаше. Не съвсем дюшеци като из техния край — груби кеневири. Натъпкани със слама. П. Вежинов, ЗЧР, 39.
— Typ. kenevir ‘коноп’.