КЀНТФЛОШ, мн. няма, м. В игра на покер — силна фигура от пет поредни карти от един цвят. Борис Казански бързо пресметна, че при чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и .. Грозданов можеше да го бие само с каре от аса или с кентфлош. Д. Ангелов, ЖС, 31. — Вие приличате на играч, който непрекъснато тегли карета, но се бои, че противникът му може да покаже кентфлош. Д. Димов, Т, 131.
— От лат. quintus ‘пeти’ + фр. flèche ‘стрeла, остриe’. — Друга (остар.) форма: кèнтфлeш.