КЕП, кѐпът, кѐпа, мн. кѐпове, след числ. кѐпа, м. Остар. Къса наметка, пелеринка, обикн. кожена. В сладкарницата влезе стройна тънка дама с кеп от сребърни лисици, придружена от стар висок мъж. М. Грубешлиева, ПИУ, 188.
— От фр. cape или англ. cape.