КЕПАЗЕЛЪ̀К, мн. -ци, м. Остар. сега простонар. Недостойна, долна проява; безобразие, безчестие. С ужас си разказваха тие за станалите клания и други кепазелъци от страна на турците. З. Стоянов, ЗБВ II, 170.
