КЕПАЗЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Остар., сега простонар. 1. Срамя, излагам позоря. — Няма да кепазиш чуждото момиче! Дало ти сърцето си, ти го мъчиш. Таквиз работи аз не ща в мойта къща. И. Петров, НЛ, 92. За нападението на шайкаджиите научиха всички махали на града. .. Зойка оправяше побелелите си коси и говореше на съседките: — Те ще си го намерят. Тези хаймани, тези нехранимайковци кепазят града ни. Ст. Мокрев, ЗИ, 297-298. Желязко се опита да ме кепази, че не съм предавал опита си на младите. Сп. Йончев, ШД, 10.
2. Развалям, повреждам. кепазя се страд. и взаим.
КЕПАЗЯ̀ СЕ несв., непрех. Излагам се, посрамвам се. — Тя сама ще каже дали ме иска или не. Тя не е селска мома, да я жените, .. — Аз от даскал и от комунист ум не ща! Зер да ти я дам да я поведеш подир червения байрак? Да дивее и да се кепази пред хората. Ем. Станев, ИК I и II, 175. Та ако е работата да се червим и кепазим пред хората, трябва да кажем, че и товарните асансьори не са обезопасени. ВН, 1960, бр. 2681, 4.