КЕПЀНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Разг. Кепенк. Подранил търговец се кръстеше пред снетия кепенец на дюкянчето си. Ем. Станев, ИК I и II, 156. Запалиха лампата, окачиха я за гвоздея, забит отстрани на кепенеца, в рамката на прозореца. Т. Харманджиев, КЕД, 187.