КЕПЧЀ, мн. -та, ср. Диал. 1. Мрежа, сак с дръжка за ловене на риба или на пеперуди. От страх да не би някой внезапен студ да замрази малкото останала вода в рибарника и рибата им да измре, селяните гребяха шаранчетата, изсипваха ги в разни съдове, а останалите в дъното на кепчетата кротушки изтърсваха на земята. Д. Калфов, ИТШ, 72. Наближаваме тръстиката. С помощта на кепчето претърсваме водата край нея. В. Бешовски и др., ЕП, 46. Набавяхме кепчета за водни организми, ентомологични мрежи, кутии за жив материал, банки, епруветки и хербарни папки. Особено усилено се подготвяше личната екипировка. В. Бешовски и др., ЕП, 4. В кепчето ни попада и чернозелен бръмбар с жълти кантове по крилете. Това е известният плавач. В. Бешовски и др., ЕП, 43.
2. Медно канче с дълга дръжка за загребване на вода. Не чешма, чудо е направил... като я издокарал с ония ми ти два чучура, като проточил онова ми ти циментово корито — десет вола наведнъж да пият. И кепче отнейде намерил и на синджир го е вързал, та някой да не си го познае. М. Кюркчиев, ВВ, 122-123. — Тате, дай аз ще извадя вода! — Ти, снахо, донеси кепчето да ми полееш; аз ще изтегля кофата. Д. Марчевски, ДВ, 77. — Па виж, опитай с газ... Пий по едно кепче газ. Ако е от падането, ще ти мине. Ст. Даскалов, ЕС, 314.
— От пeрс. прeз тур, кeрçe.