КЀПЪР, мн. няма, м. Техн. 1. Сплитка, начин на кръстосване на нишките на вътъка и основата при текстилна тъкан, при който се комбинират единични и групирани по З и повече нишки на основата и сплитането се подрежда в диагонал, така че се получава по-красива тъкан; серж, саржа. От познатите в тъкаческата техника сплитки за случая представляват интерес само три, които са основните и най-простите. Те се наричат лито, кепър и атлаз. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 86.
2. Памучен плат, тъкан по този начин.
— От нeм. Keрeг, Köper ‘вид тъ̀кан, хастарлък’.