КЕРАМЗЍТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от керамзит. Строителите считат, че с откриването на новия материал керамзитов бетон, по здравина сме се приближили до свързващия материал на древните народи. HTM, 1961, кн. 1, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)