КЕРА̀МИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по технологията и изработването на керамични изделия. Със своята дейност младите педагогически обучени керамици, .., разбиват погрешното схващане, че керамиката е тухларство. ОФ, 1949, бр. 1500, 5. Керамична фабрика търси старши технолог — керамик.
2. Художник, който изработва, украсява керамични изделия. — На масичката пепелници. О, само пепелниците какви ще бъдат! Творба на мой приятел керамик. О. Василев, Т, 167. Художниците керамици са украсили вази и съдини с елементи от трудови сюжети, със символи на мира — гълъби и клонки. ОФ, 1950, бр. 1881, 4.