ΚΕΡΑΤА̀ м. и ж. Остар. Грубо. Безсрамен, непочтен, негоден човек (мъж или жена); безсрамник, негодник, мръсник, кератия. — Ама и вие там, керати, и от вас ще взема. Вие сте изсекли гората ми и сте я продали! Д. Рачев, СС, 23. — Що има, Хейредин ага, .. — попита Лазар. — Търся ей тия керати там! — посочи нервно с глава турчинът селяните и повиши глас: — Що ги крийш, а! Д. Талев, ПК, 272. Не те ли е срам, бе керата! И старите жени ли започна да задиряш! Хр. Бръзицов, НЦ, 44. — Защо ни държа цял час на пътя, керата? Ив. Вазов, Съч. XXII, 184.
— От гр. κερατᾶς, κερατίας ‘рогоносец’. (Вж. Ал. Ничев, Гръцките заемки в говора на с. Бѐсвина, Леринско, ИИБЕ, 1962, 345.)