КЕРАТЍН м. Хим. Биол. Белтъчно вещество — рогова клетъчна материя, която се съдържа в кожата, космите, рогата, ноктите и под. Кератините са главната съставна част на рогата, копитата и космите и могат да се нарекат естествени белтъчни пластмаси. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 345. Перата съдържат значително количество от белтъка кератин. К, 1970, кн. 5, 41. Епителните клетки на епидермиса по отношение на техния химичен състав имат най-вече белтъчни вещества (протеини), които се наричат кератини. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.
— От. гр. κεράτινος ‘рогов’.