КЕРВАНДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до керван и до керванджия. Привечер на прашния селски път се изтегли дълъг керван от тежко натоварени коли. .. Започна дългото керванджийско пътуване. П. Здравков, НД, 171. Моят дядо Серафим бил керванджия. Скитническата керванджийска кръв на дядо ми ме докара до Русе. Привличаше ме блясъкът на миналото и красотата на настоящето. С. Северняк, ОНК, 7. Заспала ми йе Драгана / на керванджийско падало, / на самодивско игрище. Нар. пес., СбВСтТ, 280. Керванджийски коли.