КЕРВАНДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от керванджия; млад керванджия. Дина винари говори: / — „Яз не ща люта ракия / .., / язе ви искам момчето, / момчето, керванджийчето.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 256. Момчето керванджийчето, / наред стадото водеше, / със меден кавал свиреше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.