КЕРДО̀СВАМ, -аш, несв.; кердо̀сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Вземам някого за съпруг (съпруга), оженвам се за някого. „Дадал господ, мил брайне, / .., / девят моми да любиш, / янна [една] да не кердосаш.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 140. Та а фанах, / .., / за ръката, .. / та кердосах, .., / бяла Стана, .., / и я нехи, .., / и тя мене. Нар. пес., СбНУ XLVII, 126. Йотговаря млад кехая: / — Яз си имам дор три стада: / Жда заложа първо стадо, / жда кердосам Дойна мома. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 10. Кой ке префърлит бял чадар / со седум ока олоо, / .., / тойке я земет Яглика. / Наймал са Стоян малечек, / той ми го чадар префърлил, / той ми го моме кердоса. Нар. пес., СбБрМ, 416. Боже, прибери ма, / .., / да ма не кердоса, / този чер харапин. Нар. пес., СбНУ XXXI, 180. // Вземам, отвличам. Другата Рада, мале ле, / кат наливала — паннала, / паннала в бяла Дунава, .. / „Раде ле, бяло, хубаво, / така ти било писано, / писано и нарекано: / бял Дунав да те кердоса.“ Нар. пес., СбНУ XXV, 65. Па не уми бело лице, / но се фръли, та в Дунава, / а ту викна, колко може: / — Кердосай ме, бели Дунаве, / да ме турчин не кердоса. Нар. пес., СбНУ XI, 37. Цръната земя да кердоса! Клетва, СбНУ VI, 212.
2. Използвам, хабя нещо, ползвам се от нещо, което притежавам. — „Ой лице, лице, ой ти бело лице, / кой ще те кердосва, / дали ще е момче, или ще е вдовче?“ Нар. пес., СбВСтТ, 537. Та шчо имаш равна снага, / равна, тенка като пушка, / като пушка седефлия? / Сама да а не кердосаш, / двата да а кердосаме. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 92. „Пуста тая мари руса коса / сама да я Раде не кердосаш, / нето сама, Раде, нето с Люба.“ Нар. пес., СбНУ XXV, 64.
3. Употребявам, свършвам, износвам и под. нещо. Везала Яна бяла махрама, / .. / Я прокълнала Янина майка. / „Ей Яно, Яно, ей, мила керко! / Навезала я, не кердосала, / ни кукя сбрала, ни чедо стекла.“ Нар. пес., СбБрМ, 362. „Како ле, Вело убава, / опустела ти седенкя, / да не кердосаш преждата! / Защо си Рада не дойде?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 371. — На ти, моме, два флорини, / да донесиш чеша вино, / да я йоба изпивайме, / изпивайме, кердосвайме, / целивайме, паметвайме. Нар. пес., СбНУ VI, 11. Майка Рада тънко плела, / .., / тънко плела, люто клела, / .. / „Дъще Радо и дъщерко, / .., / ни скъсала плетявото, / .., / скъсали го циганите, / .., / булите го кердосали.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 140.
4. Запазвам, опазвам. Нали не можахме да си направим по-широка къща, тъй ще се тесним ..; нали са ни заяли тези змии и тая надали ще кердосаме. Ц. Гинчев, ГК, 54.
5. Πрех. и непрех. Сполучвам, преуспявам. „Да не аросаш, да не кердосаш, / че си ма дала на кесаджийче, / на кесаджийче; / .. Деня си ходи по дугените, / та си донася сладки раати.“ Нар. пес., СбВСтТ, 114. Аго на Анта думаше, Анто: / — „Я стани, Анто, я стани, / вземи ме Анто, вземи ме, добро, / живота да си кердосаш.“ Нар. пес., СбВСт, 608. кердосвам се, кердосам се страд.
КЕРДО̀СВАМ СЕ несв.; кердо̀сам се св., непрех. Оженвам се. Горок са сън сънияа, / че ми са дошли три любовни, / единийо ябулка даваше, / вторийо пърстен даваше, / третийо китка даваше. / .. / Щото ми китка даваше, / с него да се кердосаме. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 82. Къде се сгодйф, / кум да ти бида / кум да ти бида,— да те венчаа! / .. / Уста ми велит — да се кердосаш, / сърце ми велит, — да н’ се кердосаш. Нар. пес., СбБрМ, 376. Влези, Радо, а в сарая, / рашетай се, огледай се, / ако ти се сарай ареса, / двата да се кердосаме. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 118.
— От гр. κερδίζω ‘пeчeля, добивам’ (вж. М. Филипова-Байрова. Глаголи от гръцки произход в българския eзик. Славистичeн сборник, 1968, 281) и κέρδος ‘пeчалба’ (вж. Ал. Ничeв. Гръцкитe заeмки в говора на с. Бèсвина, Лeринско, ИИБЕ, 1962, 345).