КЕРЕВЍЗ и (съкр.) кервѝз, мн. няма, м. Диал. Растение целина. Жак поема канчета с лявата ръка и пие на бавни глътки. Супата е студена, приятно солена, с лек дъх на керевиз. Б. Райнов, ДВ, 281. Но Пинтов беше се навел над чинийката с мезето и внимателно набождаше парченца от зеле, керевиз и зелени пъпешчета. Г. Караславов, ОХ III, 436. От незапомнени времена до днес в българската национална кухия се употребяват магданоз, .., кервиз, хрян. O, 1977, кн. 11, 45.
— От араб. през тур. kereviz, kerviz.