КЕРЕМЍДЕН, -а, -о, мн. -и и (остар.) -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е направен, покрит с керемиди. Далеч-далеч по керемидените покриви пламтеше тежка мараня. Цв. Ангелов, ЧД, 8. Слънцето се провря под сивата керемидена стряха и падна върху края на напрашеното алище в кухнята. Г. Караславов, ОХ II, 53. Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака, която приветливо показваше керемидения си покрив между зеленината на четири шумнати ореха в дола. Елин Пелин, Съч. I, 166. // За къща — която има покрив от керемиди. Над малките керемидени къщички и над върбите и тополите се виеха сини пушеци. К. Калчев, СТ, 272. Всред селото у една къща, която са отличавала от другите селски къщи по това, че тя била керемидена, с широк пометен двор и три хубави стаи, .. Там,.., седяло многочисленното домакинство на селския старейшина. У, 1871, бр. 11, 165.
2. Който е получен от керемида. На покрива на къщата се покатериха няколко стражари. Те се изправиха, като че да ги видят всички, наместиха се добре и започнаха да чупят керемидите с брадви. Керемидените парчета се посипаха с трясък. Г. Караславов, Избр. съч. V, 199. В туй време откъм коридорчето влезе Трендафил, сам — запъхтян, .. с изкаляни обуща, по върховете на които се червенееше керемиден прах. М. Кремен, СС, 49-50.
3. Който е свързан с производство на керемиди. Тухларни и керемидни фабрики има във всички по-големи градове, защото там има повече строежи. Хим. V кл, 1950, 75.
4. За цвят, багра — който е червен с ръждив, кафеникав оттенък, подобен на цвета на керемида; керемиденочервен, ръждивочервен. Знаеше, че стоборът на срещната къща е с керемиден цвят. Д. Немиров, Д, 124. Външността ѝ [на дамата] беше доста очебийна. Косите ѝ, боядисани в керемиден цвят, се буклеха в най-разнообразни форми върху цялата ѝ глава. Г. Белев, КВА, 158-159. Над Никопол небето се проясни. Градецът светна с пъстрите си бои: бяла, керемидена, сива, пясъчна, зелена. Ст. Станчев, HP, 62. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките, като при залез. П. Славински, ПШ, 116. // Който има такъв цвят, който е оцветен в такъв цвят. Гената беше облечен с нов керемиден, ярък костюм. К. Калчев, ЖП, 547. Отвори им селянин на средна възраст с керемидено лице и руси редки мустаци, необръснат. Б. Несторов, СР, 57. Лукан донесе големия лист, напръскан с керемидена мъгла, и им го показа [на техниците]. Г. Мишев, ЕП, 46.
5. Като същ. керемидено ср. а) Керемиден цвят. Други модерни цветове са керемиденото и цялата гама от розовия до тъмночервения цвят. П, 1971, бр. 10, 15. б) Тъкан, облекло или прежда с такъв цвят. Облечен е в керемидено.