КЕРЕМЍДКА ж. 1. Умал. от керемида; малка керемида. Отстрани, покрай плета на градинчето, се извива тясна лехичка, обградена с малки камъни и керемидки. Т. Влайков, Пр I, 194. Но веднъж над божий свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете — и на къщицата крива счупил керемидка сива. А. Разцветников, ОНН, 36. — Калпав влак! — измърмори с прозявка старият. — Спира при всяка керемидка... — Къде ти при всяка керемидка! При всеки камък! — обади се младият. — Омръзна ми! Ив. Мартинов, М, 57.
2. В съчет. с игра, играя и предл. на. Вид детска игра, при която се хвърля парче от керемида и се скача върху начертана на земята фигура; дама2. Омръзнаха ни игрите. Всеки ден челик, топка, .., момичетата на керемидки, кукли. Г. Крумов, Т, 28.