КЕРЕМИДООБРА̀ЗНО нареч. За подреждане на нещо плоско — по такъв начин, че всяка отделна плоскост (плоча, люспа и под.) отчасти застава върху предходната, така, както се нареждат керемиди върху покрив. Гръбната страна е покрита с черупка, съставена от осем плочки, свързани подвижно и разположени керемидообразно, поради което тези животни може да се свиват на кълбо. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 18. Дебелата кожа на костенурката е покрита с малки зърнести люспи, които по краката са наредени керемидообразно. Те ги предпазват от нараняване. Зоол. VII кл, 1965, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)