КЕРЕСТЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. 1. Само ед. Събир. Строителен материал, обикн. дървен; градиво. На дъното се издига столетница къща с чардак, с хлътнал покрив и малко кривната настрана, с черни керемиди и със старо кересте — готово да пламне само от един кибрит. Д. Немиров, БЛ, 4. В Швеция има много гори, от които излазят мачти и кересте. Ив. Богоров, ВГД (превод), 124. Невестице, капчице, / капни войну на ръка, / да събудиш млад войно, / да си земе секирка, / да отиде у гора, / да отсече кересте, / да направи манастир. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 417.
2. Греда за строителни нужди. А дървета, които са сгодни за траверси и за керестета, ще ся забележват с дамга и ще ся отделят. Дун., 1876, бр. 1056, 1. В това село, което е каменисто и има много керестета, ний с телескопи съгледахме от високите планини, че бунтовниците натрупали по нападателните места по три-четири реда дървета, дебели до пет пръсти. Дун., 1876, бр. 1068, 1.
3. Прен. Само ед. Градиво. С една дума, тя [кръвта] има кересте за сяка една част, която расте, която са изменят и която живее. Знан., 1875, бр. 11, 168.
— От пeрс. прeз тур. kereste. — Друга форма кeрастè.