КЕРЍЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Жарг. Гледам. керизя се страд., възвр. и взаим.

— Вероят. от циг. keris от kerav ‘правя, работя’. (Вж. К. Костов. Цигански думи в българските тайни говори, ИИБЕ, 1956, 415-417.)


Източник: Речник на българския език (онлайн)