КЕРКЀЛ м. Диал. Предмет с кръгла форма халка, обръч, спирала. На площада пред клуба, .. взеха да прииждат секачи, завързали торби на дългите керкели. Н. Нинов. ЕШО, 82.

— От гр. κίρκος, κρίκος ‘кръг, обръч’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)