КЕРПЕДЀН м. Диал. Клещи. Ти, ламбантино [налбантино], мой побратиме, / я ти да ми дадеш керпеденя / да си воправя на седлото, / на седлото телкията, / че ми убива на кръстчето. Нар. пес., СбНУ XXVII, 128.

— От араб. през тур. kerpeten. Други (диал.) форми: келпедѐн, келтебѐн.


Източник: Речник на българския език (онлайн)