КЕСАТЛЪ̀К, мн. (рядко) -ци, м. Остар. и диал. Недостиг, оскъдица, недоимък (на пари, продукти и под.). Секи се оплаква от кесатлък, сичко запряло: и занаятете му, и търговиите му, и сичко. Т. Влайков, БСК II, 183. От записа сопотский колкото пари има още да ся зимат, останаха да ги земеме идущето лето, .., зачтото в сегашний кесатлък мъчно ся зима нечто от село. АНГ I, 319. Толкоз моаребета съм прекарвал, толкоз бели селски, туй чудо кесатлъци, и суша, и киша, ама пак не съм запомнил да умре някой от глад. Ил. Блъсков, ЗК, 21.