КЕСЀ, мн. -та, ср. и (рядко) ж. Диал. 1. Кесия. Хората по чаршията и на село носели парите си в кесета, които пъхали в пояса, .. Кесетата свивали и сетне десетина пъти завивали с дълга усукана връв. П. Мирчев, К, 91. Марко Бошнаков отмери в една кесе бонбони, отряза от голямата купчина тахан халва. Д. Спространов, С, 118. На по-ближните и по-уважаеми роднини [невястата] даряваше повече и по-големи дарове, .., а на по-далечните и по-маловажни, по-малки .., като .. тютюнево кесе. СбНУКШ ч. III, 104. Излага ме, [Джуне], измами ме, / изеде ми фрет парите, / от конето кирията, / от кесето сермията. Нар. пес., СбВСт, 211. // Прен. С числ. Количество пари, което се събира в такъв предмет. — Изнеси ми свилену кошулю, / изнеси ми свилени чашире, / .., / изнеси ми свилену доламу, / що чинеше триесе кесе благо. Нар. пес., СбНУ XLIII, 67.
2. Изтривалка за тяло с форма на кесия. — Кото идете на баня, да го джустриш убаве с кесето, да му падне сичката кир. СбНУ XIV, 196.
— От перс. през тур. kese.