КЀСЍМ, мн. няма, м. 1. Обикн. в съчет. с предл. на. В Османската империя — вид изполица, при която се обработва чужда (обикн. спахийска) земя и предварително и независимо от добива се определя количеството продукти за собственика. Чифликчиите дават земите си на изполица .., на кесим (срещу предварително определено количество от добива независимо от плодородието). Ив. Унджиев, ВЛ, 11-12. От мираза на жената имам една нива. Ще вземем и ние оризище на кесим. Колко сме? — Две гърла. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 86.
2. Дълг, който се изплаща на собственика в продукти при този начин на обработване; отсек. Възползували от бягството на турците, българските селяни почнали да завземат чифлишките земи, както и земите на черкезите. Изполичарите и кесимджиите престанали да плащат изполица и кесим. Ист. X и XI кл, 1965, 186. Едни от тия земеделци са задължени да плащат огромни годишни данъци — кесим, без да се вземе под внимание плодородието или неплодородието през годината. В. Геновска, СГ, 254. — Сега захващам да раздавам ориз за посев .. — но отнапред трябва да си знаем, .. Тази година .. — кесимът ще бъде три от пет. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 286.
3. Продукти, които получава изполичарят при този начин на обработване. Станали аргати на софийския еничар .. Наесен, .., аргатите .. се нареждали .. да получат плата. Първата година чифлишките аргати не можели да повярват на очите си — толкова ли бил кесимът за кръгла година пот? Сетне научили, че агата щял да дава, комуто не достигне, зърно под лихва. За две-три години не останала жива душа в селото, която да не била купена и прекупена от софийския ага. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. На падишаха трябваше храна за войската и даваше зърно за посев не срещу половината добит ориз (..), а само срещу две от пет. Много конарци изкараха криво-ляво зимата, която мина, тъкмо покрай султановия кесим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 284. // С предл. на. Продукти, които се вземат като заем, предварително, със задължение да се отработят. Опитаха се и те да вземат ориз на кесим от началника на филибешките оризища, а той не им даде — толкова майстори оризари по Марица, защо ще хаби семе за неуките планинци? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 422— 423.
— Typ. kesim.
КЀСИМ нареч. Остар., сега простонар. 1. Без точност при определяне на някакво количество или при извършване на нещо; как да е, приблизително. Че се делели два братя, / .. / Сичко са на две делели, / нивите с пърти мерили, / ливади кесим мерили, / .. / На майка си дял не дали. Нар. пес., СбВСт, 21.
2. Без старание, внимание или съобразяване; небрежно, как да е, гьотере. Знаех, че ще го изплете кесим и после ще трябва да се разплита и оправя. Δ Казах го кесим, не се сетих, че са роднини и че ще го засегна.
3. Всичко заедно, едно на друго, не поотделно. Продадох гроздето кесим за 100 лв.
Δ Едно към кесим. Разг. Без точност при определяне на някакво количество или при извършване на нещо; как да е, приблизително, кесим. Когато се преоценявала изостаналата стока в някои магазини, тя не се мерила, а се приемала „едно към кесим“. На кесим. Диал. Накриво, изкосо. Гледа ме на кесим.
— От тур. kesim.