КЕСИМДЖЍЙКА ж. В Османската империя — жена, която работи на кесим (в 1 знач.); изполичарка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КЀСИМДЖИЙКА ж. Простонар. Неодобр. Жена, която върши нещо невнимателно, небрежно, кѐсим. Не оставяй детето на тaзи кесимджийка, да не се случи нещо неприятно. // Жена, която казва нещо без много обмисляне и съобразяване и може да предизвика неприятности.