КЕСИМДЖЍЙСТВО, мн. няма, ср. В Османската империя — изполичарство, при което се работи под форма на кесим (в 1 знач.). В някои области селяните обработвали земите на турските феодали при условие цялото село да плаща на земевладелеца част от годишното производство (кесим, отсек), поради което се наричали кесимджии. Кесимджийството било разпространено в Югозападна България. Ист. X и XI кл, 1965, 114. КЀСИМДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Простонар. Неодобр. Качество или проява на кѐсимджия.