КЕСКЍН неизм. прил. Простонар. 1. Който има резлив, остър вкус (обикн. кисел или лютив). На бедро обесил [Герчо] тутуница, пуна с кескин тутун и с лютаци кремъци. Елин Пелин, Съч. V, 84. — Тодоро ле, Демирева, / Демирева дюлгерова, / що е кескин вашто вино, / до неделя болен лежиш, / до година махмур държи! Нар. пес., СбНУ XXXIX, 144. Кескин оцет и за съда си йе зарар. СбНУ XXXVIII, 182. Кескин ракия.
2. Прен. За човек — сприхав, лют. — Вие сте .. серт, като тоя златен тютюн пред вас — осмелил се друг, — а Къбръзлъ паша е кескин... Посрещаше ни, сякаш сме душмани на турския девлет. Хр. Бръзицов, НЦ, 118.
3. Като нареч. Грубо, сърдито; люто. Али паша заплашил, че ще действува спрямо Патриаршията кескин, люто. Хр. Бръзицов, НЦ, 149.
— Typ. keskin.