КECО̀HEH, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до кесон, при който се използва кесон; кесонов. Необходимият преглед и ремонт на тези части на стълбовете и на прага могат да се извършат от водолази или с помощта на местни кесонни ограждения. И. Илиев, ВТС, 116-117.
◊ Кесонна болест; кесонно заболяване. Спец. Болестно състояние при бързо преминаване от високо към ниско атмосферно налягане обикн. на водолази, летци и др.; кесонова болест. Вследствие високото налягане на околната атмосфера летците започват да чувствуват болки в ставите, стомаха, зъбите и пр. — настъпва така наречената височинна или кесонна болест. Р. Радулов, ИГ, 85. Фактът, че при своето бързо гмуркане кашалотът за разлика от леководолазите не изпитва „кесонна“ болест, поставя пред гмурците още една мечта за реализиране — за утрешно обезопасено и бързо гмуркане без скафандър до непознатите океански дълбини. ВН, 1964 бр. 3866, 4. Към производствените заболявания се отнасят силикозата, антракозата, кесонните заболявания и др. Хр. Марков и др., ТБ, 8.