КЀСТЕНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Кестенов. Из двора се издигаха кестеневи дървета и надвисваха своите гъсти клони над пътя. Ив. Вазов, Съч. XXV, 35-36. На запад пък била море земя: със зелени талази — гори кестеневи, и с бяла пяна — планини белоглави; .. Македония било то, хубава и широка. А. Страшимиров, А, 196. Кестенево клонче.
2. Остар. Кестеняв. По челото ѝ и по бузите ѝ, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенева коса. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33.