КЕСТЍСВАМ, -аш, несв.; кестѝсам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Спирам, прекъсвам, пресеквам. Кладенчето е кестисало. Ст. Младенов, БТР I, 1018. Водите кестисаха. Т. Панчев, РБЯд, 162.
2. Прех. Задържам, вземам. — Да идем, сестро, да идем, / на хайдушкото кладенче, / хайдуци да бастисаме, / имане да кестисаме. Нар. пес., СбВСтТ, 812.
3. Непрех. Отмалявам, губя сили при ходене или работа; западам. Ужка се крепа още. А то какво запрел съм си веке. И сѐ кестисвам. Сега едва изкайратих дорде се прибра. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 501. кестисвам се, кестисам се страд. от кестисвам във 2 знач.