КЀТЕЛ м. Спец. По-плътно изплетен или изтъкан край на плетиво, тъкан, направен, за да не се разнищва тъканта. На кетела се изпускат главно бримките, които се откриват при следващата манипулация, но чорапът минава вече в по-долно качество. ВН, 1960, бр. 2690, 2.
— От нем. Kettel ‘верижка, кука’.