КЕТО̀НИ мн., ед. (рядко) кето̀н, м. Хим. Органични съединения, съдържащи в молекулата си въглеродо-кислородна група, които имат широко приложение в химическата промишленост при получаването на бои, синтетични влакна и др. При умерено окисляват на вторични алкохоли се получават съединения, наречени кетони. Хим. X кл, 1965, 61. В зависимост от това, дали радикалите, свързани с карбонилната група, съдържат само прости или прости и сложни връзки, кетоните биват наситени и ненаситени. Хим. X кл, 1965, 63.
— Нем. Keton.