КЀТРА ж. Диал. Смрадлика, тетра. Тези остатъци от някогашната гъста и буйна дъбова гора бяха обрасли с треволяци, кетра и глог. Г. Караславов, ОХ II, 99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)