КЕФСЍЗ неизм. прил. Диал. Неразположен, без кеф, без добро настроение. Аз се завърнах от странство преди една неделя, но съм се кефсиз от една настивка, която хванах във Виена. Ив. Вазов, НПис., 38. — Ами свахата защо не доде? .. Пратих да я повикат, .. — Че аз си знам какъв му е редът. Ама била нящо кефсиз, та не могла да доде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248.
— От араб. през тур. keyifsiz.