КЕХАЙО̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на кехая. Неговата къща е най-голямата и най-хубавата в Змейово. Сам той се хвалеше, че друга като нея по селата нямало. Пък и хора, които бяха походили наоколо, казваха, че втора като кехайовата не са виждали. Б. Несторов, СНР, 6. — Та ти си Велика — кехайово момиче — говореше Шибил. Й. Йовков, СЛ, 8.