КЕХЛИБА̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от кехлибар; кехлибаров. Току-що беше се върнала от гости и още не бе успяла да се преоблече. Черна рокля с голямо деколте и къси ръкави, кехлибарена огърлица. тежки обици, които святкаха като големи капки. Ем. Станев, ИК III и IV, 364. Той пушеше от наргиле и прехвърляше в ръцете си кехлибарени броеници. М. Марчевски, ОТ, 12. Във фермата завари гледача Петко Мичиган, седнал на един върбов кош, запушил с кехлибареното си цигаре. Г. Мишев, ЕП, 28. Облегнат нехайно, подпрял на коляно кехлибарен чибук, той следеше струите дим, що пълзяха от сумрака на миндера към яркия сноп светлина, който падаше от прозореца на кубето. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 58. Нейко челеби беше седнал в миндерчето в къта и бавно пушеше от дългия си кехлибарен чибук. Д. Спространов, ОП, 61.
2. Който има цвят на кехлибар, прилича на кехлибар. Неотделима част от пейзажа са автовлаковете, тежко натоварени с плодовете на земята, .., самолетите, които пръскат, торят и направо от полето товарят палети с дъхави ягоди, кехлибарено грозде и сочни праскови. Ст. Поптонев, ОБЛ, 48. Чуден град, чудни гори. Навсякъде трепти тихо есенно злато, зреят кехлибарени плодове, ронят се последните камъни на. старите крепости. А. Каралийчев, В, 102.