КЕХЛИБА̀РЕНОЗЛАТЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят на златист кехлибар; със златист оттенък. Зографа разсеяно ги слушаше. Въртеше между пръстите си тънката чаша и следеше отраженията на светлината, преливащи по кехлибаренозлатистата течност. В. Геновска, СГ, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)