КЕЦ, кѐцът, кѐца, мн. кѐцове, след числ. кѐца, м. Остар. Единица (в карти за игра). Сяда край тез, що сва нощ не спали. / Кец, билярдо, тавла там изграли. Ч, 1871, бр. 13, 412.

— От унг. két szem ‘двe, двойка’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)