КЕШЍШ м. Остар. и диал. Калугер, монах; кешишин. — Част от книгите ги разграби поп Рачо, .. Обича той, кеишшът му недни, да попипва общественото. К. Калчев, ЖП, 240.
— От перс. през тур. keşiş.
