КИБА̀Р неизм. прил. Диал. 1. Благороден, изискан. Като работи човек, ще се поизцапа, но добре е да пази чисти и тялото, и душата си, .., доколкото може от работа и от сиромашия, пък и не всекиму е дадено да бъде кибар. Д. Талев, ЖС, 23.
2. Горд, надменен. Заработиха двете съседки, а за да не се карат пред хората, мълчат .., леля Добра понадигна глава: — Йово, пък какво толкова ким си гоним, а? Тогава едно яре много правеше, ама минало вече! — И аз тъй думам, Добро — взе думата стрина Йова, — но ти много си кибар! Черемухин, СбСт, 391-392.
3. Придирчив, претенциозен. Купувачите на пшеницата са повечето градските жители. Те са и много кибар (претенциозни и капризни), когато да купуват жито, ровят го, избират го. Н. Хайтов, А, 69. Арнаутите си изкривиха устните и не им се щеше да вярват, а Косерката, като ги гледаше, дойде му на ума за Бекира и на ума си казваше: „Все арнаутска пасмина, гордо, кибар и готован.“ Ц. Гинчев, ПК, 337.
— От араб. прeз тур. kibar. — Друга форма: кeба̀р.