КИБЕРНЀТИКА, мн. няма, ж. Наука, която изучава системите, извършващи управление, съхраняване и обработване на информация, а също и системите, носители на изкуствен интелект. Всички технически достижения на нашия век електрониката, кибернетиката, атомната енергия, автоматиката биха били невъзможни без предшествуващите трудове на Айнщайн, Шанк, Бор. И. Спасова, ЧК (превод), 198. Научно-техническата революция разкрива богати възможности за използване на кибернетиката и в областта на планирането и ръководството на икономиката.

— От англ. cybernetics през рус. кибернетика.


Източник: Речник на българския език (онлайн)