КИБРЍТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Поставка за кибрит, за кибритена кутия, съобразена с нейната форма и размери. Прекръстихме кооперацията ни на трудовопроизводителна сувенирна кооперация „Българска плетеница“ и започнахме производството на плетени несесери, .., кибритници, вазички, малки закачалчици, игленици и др. Тарас, СГ, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)