КИБРИТЯ̀СВАМ, -аш, несв.; кибритя̀сам, -аш, св., непрех. Простонар. Лесно се сърдя, ядосвам, избухвам. — И двамата сте кибритясали. Не се карайте — баща и син сте! К. Петканов, СВ, 165.
КИБРИТЯ̀СВАМ СЕ несв.; кибритя̀сам се св., непрех. Разсърдвам се (Вл. Георгиев и др., БЕР II).