КЍВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от кивам и от кивам се; кимане. Най-после черните ся завърнаха към морето с децата и показваха им малката си ладия, като правяха знакове с ръце и кивания, така да ги канят, за да влязат с тях в нея. Π. Ρ. Славейков, ИМ, 13.